Неизвестни факти за приказките от Сиан

Неизвестни факти за приказките от Сиан

Blog Article

Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?

- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

Двата млади вулкана изригнаха почти едновременно и обляха с гореща сперма лицето и гърдите й.

А тя майка му искаше да го предпази от точно такива като блондинката във това купе,защото знаеше че има и такива жени ,които търсят такива "лапнишарани" като синчето й и ще му замаят главата за секунди.А това не беше много трудно според нея защото той за нея си беше все още дете ,но тя не знаеше че той вече беше го направил с Таня-момичето ,което трябваше да го чака на гарата в София,и което му беше обещало да го направят без брой пъти през уикенда,заради което той се беше вдигнал от единия край на България за да бъдат щастливи,но това все още предстоеше,преди това на Момчето му бе писано да изпита още удоволствие . Удоволствие ,но за кого ?Би попитала майка му ,но за късмет на блондинката тя не пътуваше с този влак и както изглеждаше щеще да й се усмихне щастието ,може би за последен път? 

При тях и един българин в потури и със свита омбрела в ръка развеждал своя. 

„Сега е минутата да изфиряса, без да го сетят“ — мислеше си Ковачев, като хвърли бръз, знаменателен поглед на Левски, който стана от стола си и си поправяше вратовръзката пред огледалото.

Лицето на Левски, което се отражаваше в огледалото, остаяше тихо и спокойно. Нито една жила не трепна по него, нито едно вълнение не пропъпли по ледната му физиономия.

Ние потеглихме въз планината. При първия завой ние се обърнахме назад и с удоволствие забележихме, че те си останаха в кръчмата.

Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.

Райна Кабаиванска: Без вземане-даване на емоция в преподаването на музика не може

Ако нямате време за всичките му разкази, ето избрана селекция на автора на афоризма "Краткостта е сестрата на таланта".

На места се даже поспирах. Така щото по едно време видях, че дружината ми отминала и се изгубила напред. Аз останах сам в гората. Тогава неволно ми хрумна пак за двамата подозрителни италианци и се се озърнах назад, но пътят оставаше пуст. ??????? ?? ???? Стана ми някак неловко, студено. Защото една гора в Турция означава хайдушки вертеп. Всяка гъста шубрака може да изкара едно нападение, всеки шумак — да донесе едно престъпление, да изригне един кръвник, както иидийските лесове — една боа, един тигър или пантера. Горскяте проходи, сиреч най-романтичните места на България, бяха най-опасните: всяко такова място преговаря в шума на листака си не поетически легенди за самодиви и русалки, а кървави истории за убийства и ужаси. Ето защо, когато пътуваше човек сам из тях, гъстаците заприличваха на пусии и шумтенето им ставаше мистериозно-страшно, като шопота на един заговор…

Печалната история на Мафалда Савойска, сестрата на царица Йоанна Българска